„При всеки поглед нови красоти, тук весели долини, там планини гиганти, земята пълна с цвете, небето със брилянти, Отечество любезно, как хубаво си ти!... Ти рай си, да; но кой те тебе оценява? Не те познават даже децата ти сами и твойто име свято не рядко ги срами!...Ох, аз ще те обриша от калта и в твоя чистий блясък ще те покажа, и с удара на твойта красота аз хулниците твои ще накажа...” Иван Вазов

Очи към небето / Документален филм за астрономия и НАО "Рожен"

 
Очи към небето
Документален филм за Българската астрономия и в частност - Националната астрономическа обсерватория "Рожен" в България
________________________
 
Сценарист и режисьор Стоян Радулов.
Текста чете Манол Къков. Оператори Георги Михайлов, Мирослав Милев и Питър Костов. Монтаж Георги Михайлов. Музикално оформление Мариана Вълканова. Звук Борислав Дрянков. Продуцент Георги Крумов.
Телевизия Туризъм (TVT)
________________________

TVT показва България по оригинален и атрактивен начин - в стотици образователни документални и научно-популярни филми, както и в десетки информационни поредици. Повече за Телевизия ТУРИЗЪМ (TVT) и нейната пълна програма ще намерите на www.see.bg.
________________________

Еyes to Heaven
A documentary about the National Astronomical Observatory Rozhen in Bulgaria
Screenwriter and director - Stoyan Radulov; narrator - Manol Kakov; cameraman and editor - Georgi Mihailov; cameraman - Miroslav Milev, Pitar Kostov; producer - George Krumov.
Television Tourism (TVT), Bulgaria.

Акценти: Етнография, премиери и фотонадпревара по ТVT

ПРЕМИЕРНИ ФИЛМИ по TVT  
ЕТНОГРАФИЯ по TVT  
ФОТОНАДПРЕВАРА по TVT
TVT показва България по оригинален и атрактивен начин - в стотици образователни документални и научно-популярни филми, както и в десетки информационни поредици. Повече за Телевизия ТУРИЗЪМ (TVT) и нейната пълна програма ще намерите на www.see.bg.

Одесоските терми - четвъртата по големина римска баня в Европа


Четвъртата по големина римска баня в Европа и най-голямата обществена антична сграда с площ от над 7000 квадратни метра, откривана досега в България. Това са Римските терми във Варна.
Градът е основан около 570 година преди Христа от заселници от йонийския град-държава Милет като тяхна колония. Нарекли го Одесос. Освен елини тук са живели траки, малоазийци, римляни и заселници от много други етноси. А както ни е добре известно, навсякъде, където са се заселвали римляните, те са строели бани.
Сравнително добре запазените зидове на одесоските терми днес достигат височина до 22 метра, а останките са едно от най-привлекателните места за културен градски туризъм в морската ни столица. Затова и руините са привличали вниманието на историци и археолози много преди да започнат археологическите разкопки.
Заслуга за запазването им имат братята Шкорпил - пионери на археологическата наука в България и основатели на Варненския музей. Те обаче смятали, че останките са от ранновизантийска сграда.
Основните археологически проучвания, проведени тук от 1959 до 1971 година от Варненския археологически музей под ръководството на неговия дългогодишен директор Милко Мирчев, ни разкриват истинското предназначение на термите.
При управлението на император Антонин Пий в средата на ІІ век от новата ера общината на Одесос и военният управител Тит Витрасий Полион са каптирали вода и я довели до града по водопровод. А по намерени в канализацията монети било установено, че термите са построени от римляните в края на ІІ век от новата ера и просъществували до края на следващия век, вероятно до управлението на император Тацит.
Посещаването на термите било част от всекидневието на жителите на Одесос. Те прекарвали тук много часове, най-често следобед. Освен помещения за студени, хладки и горещи бани, тук имало хирургия, салони за козметични процедури, зали за гимнастика и спортни игри – наречени палестри, зали за срещи и разговори, за почивка и пр. В тези помещения гражданите се срещали, разменяли мнения по интересуващи ги въпроси, сключвали сделки, спортували и почивали.
Голямата зала на одесоските терми е служила за такива срещи и разговори. В нейните четири ъгъла имало засводени кръгли пространства - екседри, с чешми или фонтани. В нея е била издигната и статуята на Клавдий Аквила - виден одесоски магистрат, организирал големите спортни игри, посветени на бога покровител на града - Дарзалас. При лошо време тази зала приютявала и желаещите да спортуват.
Близо до входовете на термите пък била разположена серия от магазини, малки гостилници и бордеи, следвали вестибюли, съблекални и т.н. Помещенията и залите били украсени с колони и различни фигури на римски божества, сред които Асклепий, Хигия, Херакъл, Виктория и Меркурий...
Как са изглеждали термите отвътре, ни показват тези примерни скици, направени след проучванията.
Интерес представлява отоплителната инсталация на сградата – така нареченият „хипокауст” – древногръцко изобретение от 5-4 век преди Христа, наподобяващо подово парно отопление. В термите на Одесос хипокаустът е полувкопан в терена, който имал подходящата денивелация в южна посока. Това било съобразено и с препоръките на римския архитект Витрувий топлите помещения в баните да са с южно изложение. Така хипокаустът включвал южната, обслужваща галерия, шест огнища, две котелни помещения, шест отвори за тяга и четири комина.
Сравнително краткото използуване на термите може да се обясни с настъпилата през III век социална, военна и политическа криза в Римската империя, която не пощадила и Одесос. През IV век градът очевидно не бил вече в състояние да поддържа това твърде скъпо струващо съоръжение. В настъпилите неблагоприятни години термите били изоставени. Последвало частичното им разрушаване и отнасянето на строителни материали и декоративни елементи за вторичното им използуване в строежа на други сгради, между които и малките терми на Одесос от IV век.
Днес термите на древен Одесос се намират на ъгъла на съвременните улици "Сан Стефано" и "Хан Крум" във Варна. Те са част от изнесените експозиции на Варненския археологически музей и един от 100-те национални туристически обекта. Обявени са за архитектурно-строителен паметник на културата през 1968 година.

Текст и снимки Стоян Радулов

Иван Попов - радетел за духовното израстване на Чипровския край


Около оригиналното пиано на Иван Попов, дарено от неговите наследници в Чипровския музей, е подреден малък кът със спомени и снимки от живота на този забележителен българин. И колко хубаво е, че помним личности, като Иван Попов. Мисля си, подобни примери за памет из селата и градовете на България трябва да са повече, и по-обемни. Понеже най-малкото имаме нужда от добри примери, от личности... А за да си голяма личност, не е необходимо да си герой... Достатъчно е да си отдаден на другите, на обществото, на Родината... Като Иван Попов например...