„При всеки поглед нови красоти, тук весели долини, там планини гиганти, земята пълна с цвете, небето със брилянти, Отечество любезно, как хубаво си ти!... Ти рай си, да; но кой те тебе оценява? Не те познават даже децата ти сами и твойто име свято не рядко ги срами!...Ох, аз ще те обриша от калта и в твоя чистий блясък ще те покажа, и с удара на твойта красота аз хулниците твои ще накажа...” Иван Вазов

Дудековата къща в Панагюрище / с видео


 
Къщата на Петър Дудеков, заможен търговец на аби и шаяк, чието семейство участва в Априлското въстание, е исторически и архитектурен паметник от епохата на Възраждането. Сградата е строена през 1853-1856 г. в стила на пловдивската симетрична къща от майсторите Никола Герман и Ганчо. Днес в нея е представена етнографска експозиция, показваща бита на заможния панагюрец до Освобождението. Подредбата отразява проникването на европейския стил и мода в традиционния бит на българина от онова време.
Дудековата къща пази страшен спомен за драматичните събития от 30 април 1876 г. Тогава турската войска и башибозук нахлуват в града, а в къщата се укриват жени, старци и деца. Тук Петър Щърбанов се самоубива с думите „Няма пример да се е предал някой от панагюрските борци с оръжието си. Славно свършиха панагюрци!”, за да не попадне жив в ръцете на турците. Паметен знак бележи имената на загиналите в този дом, а българската кръв и до сега личи върху дървеното вътрешно стълбище. През есента на 1876 г. английската благодетелка лейди Странгфорд развива тук благотворителната си мисия. На 30 декември в Дудековата къща отсяда генерал Дендевил, командир на Трета пехотна гвардейска дивизия, освободила Панагюрище.

Текст Стоян Радулов, из фотоалбума "Панагюрище. Земята на Април 1876-та" 
За Дудековата къща в сайта на Историческия музей вижте тук.

Незабравими моменти в Панагюрище. Истории от старите снимки

Винаги съм обичал вехтите, пожълтелите фотографии. Толкова много могат да разкажат те - и неща весели, и неща тъжни; тук случка, там - мил спомен...
Какви незабравими моменти от живота в Панагюрище крият старите снимки, запазени в архивите и подбрани лично от мен... (Събирам стари снимки, особено от родното градче, така че ако откриете такива - пращайте ми, моля - във фесбук ще ви е най-лено.) Я да видим всяка от тези тук каква история или случка ще ни разкаже...

Кой българин не е чувал за Райна Попгергьова, кой не знае историята за нея!... Това е нашата Жана д`Арак - панагюрската, народната Райна Княгиня. Тук е показана като млада и със съученичките си (третата от дясно на ляво, горе) от Панагюрското девическо училище. По време на тия снимки ушиването на главното въстанническо знаме за Априлската епопея тепърва й предстои...

А това е типична панагюрска седянка в архивна снимка от 1902 г., чиито оригинал се пази в Националната библиотека в София. По това време новите граждани още обичали да си уреждат вечеринки, наричани „седенки“, на които се пеели народни песни от по-добрите певци, разказвали се весели историйки, а накрая обикновено „седянката“ завършвала с представяне на "едноактна комедия" или на "жива картина с бенгалски огън" :) Били изнасяни също и "импровизации" из недалечното минало на Панагюрище... Такива ми ти работи....

Това е прекрасна снимка от професионалния фотограф на Народния театър в София, който показва съставът на оперетата "Сватба в Малиновка" от Борис Александров, поставена в НЧ "Виделина" в Панагюрище през 1955 г. Диригент, естествено, е панагюрецът Делчо Радивчев, а постановчик - Яко Милков. Участват талантливите наши съграждани Цонка Манева - Сугарева, Лука Милков, Делчо Карайлев, Иван Господинов, Петър Шопов, Лазар Джунов, Мария Хантова и мн. др. 
Ако се интересувате от културата на Панагюрище, от творците и творбите им, от чешитите и хумора на панагюрци и искате да научите повече за тях - мястото е ЧАТ-ПАТ - гарантирано много и интересно за четене, разглеждане, споделяне и пр.

Това е мил изглед към Панагюрище от Маньово бърдо. Както виждате, монументалният комплекс "Априлци" още не се е появил, липсват и днешните сгради-мастодонти в центъра на града, а читалището е в оригиналния си вид от фасадни тухли... Само дето винаги съм се чудел кои са тези двама симпатични мои предци, дето гледат така стреснато към фооапарата. Снимката е поръчана и издадена като поздравителна пощенска картичка от студиото на Григор Пасков в София през 1938 г.

Тази фотография пък представя панагюрка в типична местна народна носия от началото на ХХ век, използвана като пощенска картичка. Уловен е момент, когато тя чисти царевица. За панагюрските носии ще ви разкажа допълнително и много по-подробно в друга публикация. Обещавам...

На старата чешма в Панагюрище. Освен да си налеят вода - за готвене, миене или пране, панагюрките са дошли и на "орталък". (За местния диалект има речници, откриваеми в музея и в библиотеката на Панагюрище.) Снимката е от архива на Историческия музей в града и може да бъде видяна с други архивни кадри на www.museumpan.com.

Колаж с три архивни снимки от Панагюрище, на които са показани съответно църквата "Св. Георги Победоносец" (фотото е издадено от Ив. Д. Баджаров в София през 1909 г.) и българско хоро (заснето наистина в града и издадено на картичка от Тодор Чипев в София през 1920 г.). На третата снимка е показано старото корито на р. Луда Яна в центъра на Панагюрище с красивите тополи, които отдавна са изсечени до една - снимката е заснета и издадена от Райко Белопитов и син през 1935 г.

В серията "Изгубената България" съм си избрал и един изглед от местността Кладенчето край Панагюрище, заснето от Райко Белопитов и син и издадено като картичка през 1927 г. Ако някой помни къде е било това кладенче, да ми се обади. И да не пита Георги Керкеняков в музея - вече съм си говорил с него по въпроса :)

А това са тримата братя Дейкови - Павел, Петко и Михо, които на 8. ХII. 1949 г. в местността Мерул край Панагюрище докато копаят глина, случайно се натъкват на златно съкровище, което днес е световно известно като Панагюрското... Паметната снимка е правена малко след откриването; преди да заминат за музея в Пловдив, където съкровището първоначално е заведено, златните съдове остават в Панагюрище за няколко дни. Поставени в малка витринка насред улицата, целият град се изрежда да им се диви...

Мила семейна фотография от фамилните архиви на Радивчевия род в Панагюрище. Заснета е през 1943 г. на Панагюрски колонии. И изглед към учителската почивна станция (на малката снимка) и някои от частните вили малко след построяването им в първата половина на ХХ век; най-хубавото е, че тя е заснета и тиражирана от местната книжарница "Наука" и нейният собственик Ст. Г. Хантов.

През сезон 1968-69 театралният живот в панагюрското читалище е във вихъра си. Тук виждаме Маргарита Търкаланова и Лука Милков в сцена от пиесата "Таня" от Алексей Арбузов, поставена от Лука Карайлев. Кадърът е от личния архив на Маргарита Търкаланова... А сценичният живот на Панагюрище (от 1865 до 2015) е описан в самостоятелен и луксозно издаден книжен том, включващ освен подробна информация, и стотици снимки, първите сред които от 1902-ра... Мдам.

Прочутата ТПК “Персийски килими” в Панагюрище е създадена през далечната 1938 г. Оттогава стотици женски ръце са създали хиляди километри от тези колоритни настилки, но не само. За съжаление днес този занаят е на път да изчезне - не съм чул да се предава на млади момичета, а последните талантливи тъкачки са вече на преклонна възраст... Та, тази снимка е от 1951 г. Фонът на колажа показва тържествената завеса с птицата феникс на Народния театър "Иван Вазов" в София (символ на възкръсвнето му и оцеляването след пожара през 1929 и войната в периода 1939-1945). Тя е изтъкана тъкмо от панагюрските майсторки и е по идея на художника Иван Кирков, прочее - тежи 350 кг.
__________________
А ако се чудите на логото LOVE.PANAGYURISHTE върху всички кадри, това е така, защото те са от проекта LOVE.PANAGYURISHTE / СТРАНИЦА ЗА ПАНАГЮРИЩЕ, който се развива във Фейсбук и цели да популяризира сред неговите потребители чрез споделяне на изображения историята на Панагюрище, културата му, туристическите възможности, интересните места и хора с техните истории, забележителностите, различните събития и активности, които се случват в града и пр.

Издирването и подборът на снимките, колажирането им, текстовете, и целият проект
LOVE.PANAGYURISHTE са мое дело. На ползу роду - както се казва.

Стоян Радулов

Ичера - старо време в Сливенския Балкан


Ичера – още едно от селцата в подножието на Сливенския Балкан, пренасящо неусетно в минали времена и кътащо много история. И при това - само на 23 км от областния център Сливен по пътя за Котел. Хубавото е, че Ичера е в близост до Жеравна, Медвен, Котел и Катунище и спокойно може да бъде включено заедно с тях в една семейна автомобилна обиколка. Но за разлика от Жервана, примерно, тук комерсът отсъства.
Най-ранните следи за появяването на Ичера водят към ранносредновековната крепост „Сикера“ от IV — V век. Смята се, че от названието Сикера произхожда и днешно име на Ичера.
Селото често е сменяло местонахождението си, за което говорят находки и различни имена на местности: Манастира, Дивеците, Селски дол, Черковенски рът, Махаленски рът. По време на Руско-турската война през 1828–29 г. голяма част от полските селяни в Сливенско били принудени да напуснат селата, поради палежите на турците, отмъщаващи си за подкрепата на българите за руската армия. Едно от тези села било село Матей. Повечето от матейци емигрирали в Русия, но четири семейства останали в Ичера (откъдето минал керванът): Драгомани, Карамани, Мокрета и Жекоолар. В селото е имало най-различни занаяти: горски работници, килимари, ковачи, колари, калайджии, собаждии, бъчвари, дърводелци, шивачи, кундурджии, сарачи, бръснари, воденичари, фурнаджии, касапи...


Днес от тях не е останало нищо - само някои стари къщи и дюкяни. Но и само с тях, както и с типично провинциалното си спокойствие, Ичера за мен е  едно малко старопланинско райче, което ме очарова не на последно място с оранжевите си макове, с прекрасния люляк, с един герест петел, с любопитните котки и с тия чудни стари къщя над калдъръмените улички...
Така че, Ичера несъмнено е подходящо място за селски туризъм, почивка и отдих както през зимата така и през лятото. Има и един доста хубав хотелски комплекс, изграден във възрожденски стил. Иначе забележителностите в самото село, освен старата църква и един поддържан дървен мост, не са много – но пък сокаците са наистина уютни и умиляващи.
Традициите в Ичера се опазват най-вече с организирането на ежегодния сбор – среща на родените тук и разселили се из страната и по света стари жители на Ичера и техните наследници. Съборът обикновено се организира през втория уикенд на август на месността  Ямата край селото.
Текст и снимки от Стоян Радулов

Завръщане в магията на Добърско / документален филм



Документален филм за колоритното и историческо село Добърско в полите на Рила планина, България.
Сценарист и режисьор Стоян Радулов. Текста чете Стефан Младенов. Оператори Георги Маринов - Гопето и Питър Костов. Монтаж Татяна Михайлова. Звук Борислав Дрянков. Продуцент Георги Крумов. Телевизия Туризъм.
________________________
Documentary about Dobarsko - colorful and historical village at the foot of the Rila Mountain, Bulgaria.
Screenwriter and director - Stoyan Radulov; narrator - Stefan Mladenov; cameraman - Georgi Marinov - Gopeto; cameraman - Pitar Kostov; producer - George Krumov. Television Tourism, Bulgaria.