„При всеки поглед нови красоти, тук весели долини, там планини гиганти, земята пълна с цвете, небето със брилянти, Отечество любезно, как хубаво си ти!... Ти рай си, да; но кой те тебе оценява? Не те познават даже децата ти сами и твойто име свято не рядко ги срами!...Ох, аз ще те обриша от калта и в твоя чистий блясък ще те покажа, и с удара на твойта красота аз хулниците твои ще накажа...” Иван Вазов

За пробудения ум - близо до небето над Плана


Будистка ступа над махалите на село Плана. Едно наистина необичайно място в България, пълно с енергия и свежест.
Ступата е специален будистки монумент, напомнящ на съществата за съвършената природа на ума, която е присъща на всички, както пише на страницата на будисткия Ретрит център Плана. Тъкмо в неговите граници е изградена и тази ступа. Тя символизира тялото на Буда в медитация и това е отразено в нейната вътрешна и външна структура. Малка статуя на буда ни гледа от нишата под нейния връх.
Будистките ступи символозират съвършената хармония на вселената. Те не са просто постройки от бетон и камък, а са проявление на радостта, че могат да носят полза на всички същества, чрез развиване на съчувствие и мъдрост.
Тяхната жива енергия прониква навсякъде, за да дава мир и любов на хората и планетата. Според традицията ступите носят щастие, изпълняват желанията на хората с добри намерения и защитават света от бедствия и конфликти.
Според будистките учения има осем вида ступи. Всеки от тях представя важно събитие от живота на Буда Шакямуни. Ступата на Просветлението (Чан Чуб Чьортен на тибетски), от който вид е и ступата в Плана, символизира постигането от Буда на Просветлението – природата на напълно пробудения ум.
Всеки от осемте различни видове ступи се изгражда според много прецизни инструкции, при което трябва да се изпълнят точни пропорции и конструкция. Ступите се активират от квалифицирани лами чрез мощни церемонии. Тази тук е изградена по давление на Лама Оле Нидал. По-късно и друг специален гост на Ретрит центъра в Плана - Шераб Гялцен Ринпоче, е дал благословията си за ступата, като приема да бъде духовен и практически ръководител на нейното изграждане и откриване. Така българските практикуващи от Диамантения път на будизма заедно с международната сангха започват подготовката за изграждането на тази ступа през 2013 г. Ступата е построена през лятото на 2015 г. Открита е с церемония на 14 август 2015 г., когато Шераб Гялцен Ринпоче и Лама Оле Нидал я освещават и активизират.
Мястото много ми хареса, както и хората, които срещнахме :) Та, такива светли работи... И толкова много зелено, чист въздух и простор!










Будизмът е едно от официално регистрираните вероизповедания в Агенцията по вероизповедания към Министерския съвет в България. Изборът и практикуването на религия е основна свобода в нашата страна, гарантирана от Конституцията.. Според последни данни на НСИ, които открих, будистите в страната са едва 1 042 души... С цялата условност на тази цифра, разбира се. “Диамантен път на будизма” (изградил ступата на Плана) и вероизповедание „Будистка общност в България” са представители на будизма в България. Разликата между тях е, че “Диамантен път на будизма” е представител на т. нар. тибетски или тантрически будизъм, а “Будистка общност в България” - на традиционния будизъм. Според д-р Жасмина Донкова, специалист по вероизповеданията в България, будизмът спада към Първата група вероизповедания у нас, регистрирани от специалната държавна агенция, които са представители и проповядват доктриналните системи на основните световните религии: християнство (православие, католицизъм, протестантизъм), ислям, юдаизъм, будизъм и хиндуизъм.
Будизмът е с хилядолетна история - над 2500 години вече... Между другото, това не е чиста религия, а по-скоро - религиозно-философска система за духовното пробуждане (бодхи), обхващаща разнообразни традиции, вярвания и практики, основани на учението на Сидхарта Гаутама, наричан и Буда. Гаутама живее и проповядва в източната част на Индийския субконтинент между 6 и 4 век пр.н.е. Той е приеман от будистите за пробуден или просветен учител, който е споделил своите прозрения, за да помогне на съзнателните същества да се освободят от страданието, причина за което е невежеството (авидя)...
Въпреки всичко казано дотук, не си мислете, че в Плана ще срещнете само будисти. Напротив. В централната махала на селото има православна църква, а над махала Турмачка - и един страхотен, жив и отворен винаги параклис, посветен на Св. Киприян, който параклис е скрит под една вековна бреза... Наистина приказно място. Но за него ще ви разкажа друг път.

Текст и снимки Стоян Радулов

Койчово кале - още средновековие край Панагюрище



Крепостта "Койчово кале" е една от най-новите археологически находка в Пазарджишка област. Открита е при случайни изкопни работи в края на 2009 г. в близост до панагюрския рудник "Асарел" в полите на Същинска Средна гора. Отстои на около 8 километра от Панагюрище в северозапдна посока. Намира се на около 930 метра надморска височина, на самия връх Койчов камък, откъдето и съвременното й име. Достъпът до нея е обаче е затруднен, не невъзможен - просто рудникът, обяснимо, е със специален пропусквателен режим.
Първите проучвания на крепостта бяха ръководени от панагюрския археолог Георги Абдулов - тогава директор на местния исторически музей, и финансирани от местната минна компания. Те показват, че крепостта е изградена в края на IV и началото на V век - по времето на ранно византийската империя, като част от Средногорския отбранителен лимес (линия). Това били размирни времена за ранната Византийска империя, което и наложило изграждането на система от крепости, укрепени валове и важни военни пътища. Така военните отряди, които са обитавали крепостта, са охранявали пътя, минаващ през долината на р. Луда Яна, Вран камък и Смолския проход и свързвал Сердика (Триадица, София) с Филипопол (Пълдин, Пловдив) и Тракия - по това време областта спадала към крайстоличната зона (хитерланд) на столицата Константинопол. Това билвторият по важност път в тези посоки, след трасето между  Пазарджик, Ихтиман, Вакарел и София. Той осигурявал още чрез Етрополския проход и връзката на Северна България с Тракия. Това го правилж изключително важен, не само през Средновековието, но и по-късно, по време на турското робство. И двата пътя са еднакви по дължина и за това били и еднакво използвани, като всеки имал своите предимства.
От V до VII век крепостта е била в пределите на Византия, а през VIII, IX и X век - в пределите на българската държава. Вероятно когато България пада под византийско робство, крепостта е превзета. Няма следи от пожар - което показва, че или е напусната от обитателите си, или те са се предали с бяло знаме - доброволно. След това е ликвидирана. За пояснение - това е времето на Самуиловите войни с Византийската империя по времето на императорите Йоан Цимисхи и впоследствие - Василий ІІ Българоубиец.
През ноември 2009 г. бяха заключителните работи по извършените първи археологически разкопки и осъществената първична консервация на крепостта "Койчово кале".
Минавайки през мястото, където се предполага, че е била изградена кръгла отбранителна кула, е крепостната стена. Разкрита е цялата северна стена, която е с дължина приблизително 45 метра и височина до 30 метра. Укреплението е с много издължена форма - 135 х 45 метра. Стената е с дебелина 1,50 метра, със запазен градеж на височина 2,30 метра. Към крепостната стена е открита потерна - малка тайна порта на укрепление. Тя е служила за военни комуникации и е с ширина 1,10 метра. След нея по продължение на градежа се намира основната входна врата на крепостта. На фуга са долепени зидовете на сграда, ползвана от бранителите на крепостта - това са жилищни помещения или кула. Изследвани са шест сгради, както и една пещ за керамика със строително приложение. Върху помещенията до стената е била изградена палисада - отбранително съоръжение във вид на дървена платформа от дебели греди, заострени на върха. До наши дни е оцеляла част от пода, който е глинен, със запазени фрагменти от питоси - големи глинени съдове. Предполага се, че подът е бил с по-голяма площ.
Вероятното българско име на крепостта е "Асар", от което произлиза и наименованието „Асарел”. То идва от арабско-турската дума "хисар", "хисарлък" - крепост, укрепление, каменна грамада. С подобни имена в Панагюрско са кръстени още хълмиста местност с ниви и гори, малка бара, приток на Панова река, както и Асарелското бърдо - източните борови ридове край река Асарел в западните ридове на местността Локвите.

Текст Нина и Стоян Радулови

Снимки Нина Радулова

Протести в Панагюрище около 9 V 1945 г. - истории от старите снимки

Още нови и прелюбопитни истории ще ви разкажа този път, излезли сами от вехтите, пожълтели фотографии. След като публикувах първата част от идеята си, някои от вас ми изпратиха архивни кадри от живота в Панагюрище през първата половина и средата на ХХ век. На някои находки обаче попаднах сам, след като вече от години събирам стари снимки от родното градче. Ако намерите още такива, продължавайте да ми ги изпращате, моля -  във фесбук ще ви е най-лено.
Да видим сега за какво иде реч :) 


Първите две снимки са тясно свързани една с друга, като и двете са с източник блогът на панагюреца Христо Костурков. Но все пак, може би без да искат, разказват обща история. На първата от тях е съставът на първия Общински народен съвет в Панагюрище след Втората световна война. Седнали, от ляво на дясно са Петър Чуклев, свещ. Никола Попниколов, Стоян Чолаков, Иван Джунов - директор на полицията по това време (на милицията - по-точно), поп Луко, и двама неизвестни по имена, а с длъжностите си - заместник кмет на града и учител в Панагюрище. На първия ред прави от дясно на ляво пък са Иван Белнелов, Петър Каменски, Михо Босьов, Цвятко Паланкалиев, д-р Бианков, Пенчо Пиперков, Георги Рабухчиев, а първият от ляво е някой си инспектор Сандо. На втория ред прави от ляво на дясно - първият Борис Делирадев, втори и четвърти - неизвестни, третият - Георги Немски, петият - Петко Пиперкьов, а след него - земеделецът Янко Ушев и Иван Станчов. Най-отгоре е човек с прозвището Малкия кмет.
Т.е. след като монархията в България е свалена, а страната тъне в поредната си национална катастрофа, новата власт вече се е окопитила и подредила, според необходимостите си. Но изглежда не всичко върви добре. И втората снимка от Панагюрище по това време го показва.


Тя е крайно любопитна, защото на нея завинаги е запечатан един - може би - протест, някъде през лятото на 1945 г. в центъра на Панагюрище. В левия горен край на снимката се вижда дори старият немски магазин в града, който май работи по време на фотото.
Но защо протестират панагюрци? И защо новият шеф на околийската милиция Джунов (познат ни от горния кадър) е в центъра и на тази снимка, т.е. в центъра на протеста. Защо шефът на милиционерите протестира?
На един от плакатите например ясно четем: "Искаме съсловно представителство в парламента!". Ахааа...
Годината е смутна за България. След Деветосептемврийския преврат новото прокомунистическо правителство на Отечествения фронт разпуска 25-то Обикновено народно събрание и управлява без парламентарен контрол. След края на военните действия в Европа през май 1945 година то все пак взима решение да се проведат избори за нов парламент. Основната цел на това решение е да се легитимира правителството, което трябва да води преговори за сключване на мирен договор, слагащ край на Втората световна война, както пише в справочника "Българските държавни институции 1879 – 1986" (София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1987. с. 72 – 73). Изборите се провеждат по нов избирателен закон, с който за пръв път в България се дават избирателни права на нови групи хора – неомъжваните жени, военните и милиционерите. Минималната възраст на кандидатите е намалена на 23 години, но е забранено кандидатирането на неудобни за правителството „лица с фашистки прояви“. Кандидати могат да представят управляващия Отечествен фронт, регистрираните политически партии (отново с условие да нямат „фашистки прояви“) и инициативни комитети. Гласува се по пропорционална система.
Протестиращите на снимката панагюрци, воглаве с Иван Джунов, изглежда не симпатизират на Отечествения фронт. Но това май е само привидно. По-скоро организираният протест прилича на активно мероприятие на комунистите, за да се покаже, че различното мнение в България е още живо. Т.е. - хора, не мирише на нова диктатура, както ви се струва.
В условията на политически терор и при бойкот на изборите от страна на опозицията Отечествения фронт, естествено, печели всички места в парламента при отчетена избирателна активност от 86%. С цел да се демонстрира многопартийност, в листите са включени много представители на коалиционните партньори в Отечествения фронт, като комунистите нямат мнозинство.
Я, че тези събития кореспондират много с едни събития от нашето съвремие, а!?


А ето как е изглеждала друга от главните улици в Панагюрище горе-долу по същото време. Тази снимка е с източник Градския исторически музей. Повече за историята на града наистина може да се научи там, особено ако побеседвате с някои от уредниците в тази наистина чудесна институция.
__________________

Както знаете, логото LOVE.PANAGYURISHTE е върху всички кадри, защото те са част и от проекта LOVE.PANAGYURISHTE / СТРАНИЦА ЗА ПАНАГЮРИЩЕ, който се развива във Фейсбук и цели да популяризира сред неговите потребители чрез споделяне на изображения историята на Панагюрище, културата му, туристическите възможности, интересните места и хора с техните истории, забележителностите, различните събития и активности, които се случват в града и пр.

Издирването и подборът на снимките, колажирането им, текстовете, и целият проект
LOVE.PANAGYURISHTE са мое дело. На ползу роду - както се казва - засега.


Стоян Радулов