„При всеки поглед нови красоти, тук весели долини, там планини гиганти, земята пълна с цвете, небето със брилянти, Отечество любезно, как хубаво си ти!... Ти рай си, да; но кой те тебе оценява? Не те познават даже децата ти сами и твойто име свято не рядко ги срами!...Ох, аз ще те обриша от калта и в твоя чистий блясък ще те покажа, и с удара на твойта красота аз хулниците твои ще накажа...” Иван Вазов

Щрихи върху очарованието на Балчик

Изгледи от Балчик
Белите скали на морския бряг при град Балчик се виждат отдалеч. Уютният им пристан бил оценен още в античните времена, когато в VІ век преди новата ера траките карийци, скитите и гръцките антични колонисти основали тук селището Круни, което означавало "Пролет". Един ден бурното море изхвърлило на брега статуя на бог Дионис. Това впечатлило дълбоко жителите му и те преименували града на Дионисополис...

Балчик в началото на ХХ век
Мястото на храма на Кибела малко след откриването му
Артефакти от храма на Кибела в историческия музей на града

През 2007 г. недалеч от Рибарския площад на града при строителство е открит най-добре запазеният до съвремието ни храм на Понтийската богиня Кибела - Великата майка на боговете в тракийската митология. Постройката е с площ 93,5 кв.м. и е била изградена в интервала 280-260 г.пр.Христа.  Храмът обаче бил разрушаван неколкократно. За последно е опожарен през 378 г., заедно с десетки други селища в Мизия и Скития, разграбени от готите, заселени тук като римски федерати.
Голяма част от находките, намерени в храма, попадащ в частен имот днес, са подредени в Историческия музей на Балчик. Почти всички намерени статуи са на Кибела. Тя е облечена в дълъг хитон и химатион, седнала е на трон и държи тимпан в лявата ръка. При четири от намерените статуетки в скута на богинята е легнал лъв.
В храма са открити 27 изцяло или почти изцяло запазени надписа и няколко по-малки фрагмента. От тях научаваме, че на мястото в античността били дарявани имоти, лозя, работилници и сгради, които се отдавали под наем и с получените приходи се оргазнизирали празниците на богинята. Научаваме и за наличието на храмови роби, както и за архив от документи.
В музея на Балчик е открит официално за посетители през 1937 година, като преобладаващата част от изложените ценности са археологически находки. Експонатите му днес са над 20 хиляди и представят историята на района и града чак до освобождението му от румънската окупация през 1940 г.

Кралица Мария Румънска сред любимата си градина в Балчик
По този начин експозицията на историческия музей пряко кореспондира и с другия значим обект за посещение в града - уникалната ботаническа градина и архитектурно-историческия комплекс "Двореца". Той бил построен по желание на румънската кралица Мария Единбургска за десетина години до 1934-та година като нейна лятна резиденция.

Изгледи от Комплекс "Двореца" и Ботаническата градина днес
Градината към двореца е проектирана през 1926 г. от швейцарския ботаник Жан Жони. По времето на кралицата е наричана "Градината на Аллах". Днес заема площ от 65 декара. В нея е запазена уникалната колекция от кактуси - втора по големина в Европа след тази в Монако, както и други уникални растения. От 1955 г. тя е ботаническа градина на Софйския университет. Само тук в България могат да се видят екзотични тропични и субтропични видове, кактуси и сукуленти, каучуково, бонбонено, книжно дърво, древно гинко, метасеквоя, едроцветна магнолия, лирово дърво, пролетни и летни цветя, алпийска и водна растителност, лиани, цъфтящи и вечнозелени храсти - общо над 3 000 вида.

Текст Стоян Радулов, снимки Николай Василев, архив и авторът

Другите за нас, българите

"Една от историческите заслуги на българите е тази, че задържаха успешно няколко века турците далече от сърцето на Европа. Те платиха прескъпо с кръвта си, с вярата си, свободата си и упадъка на брилянтната им култура по онова време."
Проф. Санте Грачоти, историк от Италия

"Нима не е чудо смелостта на въстаналите срещу Империята (Османската) завладени български хора?"
Ханс-Кристиан Андерсен в своя "Дневник"


"...И чуждите завоеватели не можаха да победят тази ДЪРЖАВА НА ДУХА, защото в защита на българския народ в плътен строй стояха българският език, писменост и култура!... Българската държава на Духа се простира от Балтийско море до Тихия океан и от Северния ледовит океан до Индийския".
"...вие сте най-древната от съществуващите днес културни нации и то не само в Европа, но и в света. Миналото погълна античността, древния Рим, Гърция и т.н., но България остана като жива отломка от древната европейска култура, най-древната ...отломка.
И затова трябва да я съхраним, та днешна България да не бъде само последна отломка от миналото, но и първата от бъдещето – първата култура, която ще прекрачи в третото хилядолетие и ще понесе културата към бъдещето..."
Академик Дмитрий Лихачов, историк от Русия

„Българската държава е люлка на европейската култура и цивилизация.”
Президентът на Франция Шарл де Гол през 1962 г.

"Богомилите създават Европейското възраждане"
Франсоа Митеран, президент на Франция

"Старобългарският език е станал културен език на всички православни славяни. Той е първият държавен литературен език в Средновековна Европа дълго преди възникването на европейските литературни езици - немски, френски, италиански, английски, руски."
Проф. д-р Ото Кронщайнер

"България, съхранявайки делото на светите братя Кирил и Методий, е заслужила не само уважението на останалите славянски народи, но и на цялото човечество, изтъквайки на преден план истинския смисъл на думите напредък, човечност и култура.  Българите не просто съхраняват делото им от унищожение, но го развиват старателно и превръщат в световно културно наследство."
Роже Бернар

„Цар Симеон бе Карл Велики за България, но по-образован от нашия Карл Велики и много по-щастлив от него, защото положи основите на една национална литература."
Проф. Алфред Рамбо, историк от Франция

"Българите бяха оня народ, който допринесе най-много за организиране и оформяне на цивилизацията на цяла Източна Европа. Прабългарите са организирали българо-славянските племена в една нация, в която българският дух и култура са останали подкваса за вечни времена".
Проф. Геза Фехер - византолог от Унгария, изследвал също историята на древните българи и маджари, както и историческите връзки между тях. Негово дело са трудовете "Военното дело на прабългарите” и „Облеклото и оръжието на старата българска войска".

"Те, българите, някога бяха най-справедливия от всички народи и от всичко на света почитаха най-много тези добродетели и сами достигаха голяма слава, а градовете и народите се присъединяваха към тях доброволно."
Из византииски тропар от 999 година

"Украинците, а също така и белорусите, и руснаците, всички си спомняме, че писмеността, културата ни и православната християнска вяра произхождат от България. Искам да припомня и факта, че двамата първи украински патриарси са етнически българи – Григорий Цамблак и Киприан".
Вячеслав Похвалски, посланик на Украйна в България

"Българската средновековна култура е сред седемте цивилизации в световната история, които играят ключова роля в обмена на ценности и идеи между Изтока и Запада"
Шигиоши Матсуяма, японски историк

"Само в Рая женската красота надминава тази на българските жени."
Адалудин Мухаммад Балхи, персийски (ирански) поет от XII век

"Българите са в ядрото на европейската цивилизация."
Проф. Норман Дейвис, историк от Англия. С много факти, той доказва, че България е най-старата нация на Стария континент

"Трябва да се признае, че съществува дълбока връзка между Източна и Западна Европа в областта на културата и заедно с това да се подчертаят изключителните заслуги на българите в прехвърлянето на нови културно-цивилизационни импулси към Запада от дълбока древност."
Проф. Хари Салман, Нидерландия. Преподавател по Културна история на Европа в университетите в Лайден, Хага и Карловия (Прага), полиглот

Панагюрка първа върти волана професионално

В края на 30-те жените-шофьори у нас са само 35, все от елита

Панагюрка е първата жена професионален шофьор в България. Тя е и първата, която се осмелява да кормува ежедневно сред мъжете шофьори и сеирджии по пътищата на страната, както и да се пребори с неласкавото отношение на мъжете, които намират че на „фустите” не им е мястото зад волана.
Годината е 1948, а жената се казва Паца Панчева. И наред с професионалното въртене на волана, тя ще участва в автомобилни състезания редом с мъжете и ще печели първите места. Става и състезателка по мотоциклетизъм. И се нарежда сред имената на доста известни и неизвестни панагюрци, които са първенци в своите области. Като първият български печатар, първият български министър на образованието, първият български критик, първият български летец в Чикаго и пр...

Young woman driving, photo by André Kertész, 1928
Истината е, че жените в България се еманципират бавно, поне що се отнася до автомобилизма.
Според старите софийски вестници от 1929 г. – един от тях изготвя списък на жени зад волана с цел да поощри другите, дето се колебаят и страхуват. Начело на списъка с жени шофьори е г-жа Цанкова - съпругът й Иван Цанков, роден в Габрово, е крупен русенски търговец. Смята се, че това е Сийка, дъщеря на Димитър Беров – основател на първата софийска фабрика за вълнен текстил. На второ място се споменава Надя Тошкова, пловдивчанка. Тя била студентка по медицина в Берлин. Когато през 1921 г. се завръща в България, вече има свидетелство за правоуправление на автомобил. Да не забравяме и красивата киноактриса Ива-Ваня, която също живее в Берлин и според едно интервю има автомобил, с който всекидневно ходи по нервите на тамошната полиция. Не може да се пропусне и 18-годишната Любка Василева, първата „Мис София” през 1929 г. Тя е живяла известно време със семейството си в Париж и там навярно се е научила да шофира. Следващата е Жана Мамарчева, състезателка в няколко вида спорт. Има дори шампионски победи, най-вече за “изкусно пързаляне с кънки върху лед”. Научила се е да шофира във Виена. У нас се появява със собствена кола “Ситроен” през лятото на 1928 г. Изминала е с автомобила си само 130 км., но се готви за задгранични пътувания.
Вестникарски редове от декември 1928 г. твърдят: “Специална комисия при Дирекцията на полицията е дала право на повече от 35 жени да карат автомобили. Румъния по това време е първенец на Балканите по “развитие на автомобилизма”. Там броят на жените шофьорки е 400.
Затова един спортен вестник решава да “развие спортменски дух” у представителките на нежния пол. И обявява състезание за дами с автомобили. Знае се датата – 7 юли 1929 г. Маршрутът бил от Чамкория до София, всичко около 70 километра. Можели да се състезават госпожици и омъжени жени от цялата страна. Условието било да се регистрират час и половина преди състезанието. Понеже пътищата били ужасно лоши, надпреварата нямало да е за бързина, а за професионално шофиране. Всяка състезателка можела да има придружителка, но не и придружител. Очакванията били за дванадесет кандидатки. Но... Не се появява нито една.
Защото още не е било времето на Паца Панчева от Панагюрище, която сяда професионално зад волана близо 20 години по-късно.
Макар първото състезание с автомобили в България да е много по-рано - още през 1914 г. Тогава шест състезатели се надбягвали до „Орлов мост“ до Горублянските ханчета и обратно.

Но как автомобилите пробиват в България и кой внася първата машина?
Това е, както можем да се досетим, един чужденец – чех. Името му е Август Шедеви. И той си купува през 1986 г. един от сравнително примитивните като конструкция, но популярни в Европа тогава френски автомобил „De Dion-Bouton“ с парен двигател, дървени колела и плътни (бандажни) гуми. По същото време Шедеви е притежавал железарска работилница в София, в която наред с основната си дейност – производство на железни огради и други изделия, е изработвал и ресори за файтони. Та, изборът му не бил съвсем случаен. Като механик мислел и да го поддържа.


Автомобилът пристигнал до София с влак. Времето било някъде по Велкиден и от изумление свирещият на гарата оркестър даже замлъкнал. Август Шедеви потеглил от Централна гара, като постоянно стискал гумената тромба, за да разгонва движението, движел се по Ломското шосе, минал през циганската махала, през Лъвов мост, наричан тогава още Шарен мост, и по улица „Витоша“ стигнал до центъра. Там обаче колата се развалила и два дена стояла на пл. „Св. Крал“ (така се е казвала църквата „Св. Неделя“ тогава), заобиколена от подигравчии.  Механици и самият Шеведи се чудели как да я оправят, докато най-накрая се отказали. И файтонджиите си отдъхнали – тези миризливи и трошливи „файтони без коне“, според тях, явно нямали бъдеще. Но знаем, че това не се оказало така.
„De Dion-Bouton“ е френска фирма за автомобили. Била основана от граф Албер Де Дион, Жорж Бутон и Трепарду през 1883 г., когато предпиемачите започнали работа над създаването на „паровия екипаж без коне“. През средата на 1890 г., разбирайки несъвършенството на своите творения, Де Дион взел решение за преминаване към пускане на автомобили с бензинови двигатели. Графът започнал с разработка на собствен бензинов едноцилиндров мотор, за който изобретил устройство, което се явява не нещо друго, а праобраз на днешното електрическо запалване. В резултат агрегатчето достигало обороти, които нямло при другите. През 1895 г. новото задвижващо средство било с обем всичко 185 куб. см с мощност ¾ к.с. при 1500 об./мин. Таква била и първата кола, дошла в България през , която издъхнала на пл. „Св. Крал“ през 1896-та след само няколко километра шофиране.
През 1902 г. шведският търговски консул си доставил същия тип автомобил. През 1905 г. най-после и българин се обзавел с лека кола – това бил Петър Ст. Китов от Радомирско. И понеже това бил първият български шофьор, годината се смята за рождена за нашия професионален автомобилизъм. През същата година се провел и първият курс за шофьори у нас. Едно от първите свидетелства за правоуправление било това на Емил Неф - шофьор на пощенската кола в София.
Първите камиони навлизат в България през 1907 г., като по това време шофьорите им в цялата страна били само 10.
Две години по-късно, в 1909-та, е органзирана и първата автомобилна пътническа линия от София до Самоков. Тя разполагала с два автобуса „Дьо Дион Бутон“ и „Дитрих“ и само с един шофьор - французина Жак Матю. Всеки от автобусите пътувал през ден, като в свободния ден Матю поправял непътуващия автобус. Започнали да се внасят един по един и мотоциклети. През 1909 г. е проведено и първото състезание с мотори.
През 1911 г. братята Марин и Методи Лъскови купуват пъвият по-модерен тогава „Форд“. Наемат си и шофьор – името му е Димко Ангелов.


Хората с предприемачески дух улавят вятъра на промяната
И ето, че в Русе, а не в столицата, през 1911 г. е открита първата у нас търговска автомобилна къща – тази на М. Вебер. Тогава като реклама на няколко автомобилни фирми, е направена и първата демонстрация само с три автомобила - провежда се нещо като екскурзионна обиколка на Южна България. Прочее, от 1906 г. „Вебер“ вече внася и продава велосипеди.
Първият правилник за движение по пътищата в страната е отпечатан в Държавен вестник през 1919 г. На следващата година се въвеждат и първите съвременни регистрационни номера. Максималната разрешена скорост в граддовете била 4 км/ч, а по пътищата, ако няма друго движение – 20 км/ч. Така през 1927 г. в България вече е имало 2500 регистрирани автомобила.  Чак десетилетие по-късно, през 1937 г. у нас ще бъде организирана и първата българска медицинска помощ  - линейките са „Мерцедес Бенц“, а колите стават неизменна част от забързаното ежедневие. Разбира се , от тогава до днес те са променени от времето до неузнаваемост.


През четвъртото десетилетие в България вече се произвеждат и първите автобуси. Георги Илчев поставя началото на каросерийна фабрика в село Аспарухово, днес квартал на Варна. Нарича ги „Херкулес“. Брат му, Димитър Илчев, проектира първите дизайнерски линии, интериор и екстериор на първите модели. Тук се правят каросериите, като първо се използват шасита на „Интернационал“ и „Шевролет“ – марка на основаната през 1911 г. в американския град Детройт фирма „Дженеръл Мотърс“, но после ползват още „Форд“ и други марки. Първите такива пристигат до Варна с кораб от Александрия, Египет. Фабриката първоначално представлявала коларска работилница. Но Илчев посещава няколко от най-развитите автобусни компании по това време – „Сетра“ и „Икарус“. Първият автобус, e произведен с така наречената „вагонна“ каросерия. Автобусите са пуснати в експлоатация в омнибусната служба във Варна – нещо като първи опит за градски транспорт в морската столица. През 1937 г. се пуска и автобус по линията Варна – Бургас. А след това автобусите са представени на Международната мострена изложба във Варна. Участват и в постоянната автомобилна изложба на Димитър Милчев в София.

Стоян Радулов, текст и колажи

Вижте Котел отблизо / късометражен филм



Късометражен документален филм за възрожденския град Котел.

Сценарист и режисьор Стоян Радулов. Текста чете актрисата Мариана Лечева. Оператори - Питър Костов и Добрин Керестелиев. Монтаж - Петя Сапаревска. Звук - Борислав Дрянков. Продуцент - Георги Крумов, Телевизия Туризъм, България.