„При всеки поглед нови красоти, тук весели долини, там планини гиганти, земята пълна с цвете, небето със брилянти, Отечество любезно, как хубаво си ти!... Ти рай си, да; но кой те тебе оценява? Не те познават даже децата ти сами и твойто име свято не рядко ги срами!...Ох, аз ще те обриша от калта и в твоя чистий блясък ще те покажа, и с удара на твойта красота аз хулниците твои ще накажа...” Иван Вазов

Сърцатата джамия на Пазвантоглу във Видин

Видин. Първият голям български град по българското поречие на Дунав. Днес – в най-бедния регион на Обединена Европа, нашият Северозапад. Но не винаги е било така.
Когато го посетих за първи път, някъде малко преди началото на новото хиладолетие, ми направиха впечатление старите сгради от края на ХІХ и началото на ХХ век. Изглеждаха поолющени и неподдържани, но все пак навяваха атмосфера от Виена, Братислава, Будапеща... Значи, имало е и хубави времена.
В края на 2013 г. градът вече изглежда по-другояче. Фасадите на повечето класически сгради са ремонтирани, има нова крайбрежна алея, мостът до Румъния и Калафат вече е построен и работи, в крайречната градина и около цитаделата „Баба Вида” е пълно с живот. Може би защото е празникът на града – Димитровден, а по стара българска традиция на големите духовни празници ние правим панаири – в буквалния смисъл... Но нито за това ще ви разкажа, нито за крепостта, нито за Кръстата казарма, нито за катедралата „Св. Димитър”, нито за разрушената синагога, която някога е била втората по големина на Балканите...
Една любопитна история привлече вниманието ми. Тя е от времето, когато Видин е бил център на един от богатите санджаци на Османската империя. За нея научих покрай джамията на Осман Пазвантоглу...


В първия момент – нищо и никаква сграда с типичното минаре. Да, обаче като се загледах, на върха му не открих традиционния полумесец, а нещо необикновено - стилизиран връх на пика (или сърце). Казват, че затова била единствената в света. Може и така да е, аз поне друга подобна не съм виждал, а бая съм пообиколил. После открих, че има няколко теории за този странен факт. Според едната, пиката вероятно е знакът на войсковата част, към която спадал Осман Пазвантоглу. А според друга – тя изобразява обърнато сърце като израз на несподелена любов. Във всеки случай поставянето на пиката подчертавала независимостта на Пазвантоглу от султана, чийто знак е полумесецът. Според някои Пазвантоглу е посветил джамията на баща си, посечен във Видин по заповед на султана; според други той я е посветил на своята любима българка християнка. Точно това е и по-известната версия. Заради верските им различия  чувствата на влюбените останали несподелени, а и неразбрани от околните. Затова молитвеният храм днес е известен и като "сърцатата джамия".
Любопитен е този Осман Пазвантоглу. Роден е във Видин някъде около 1758 г., произхожда от богато видинско еничарско семейство. На няколко пъти е изселван заедно с баща си Йомер. Успява да стане управител на санджака през 1793 г., напрактика се отделя от централната власт в Цариград и се разпорежда като независим владетел до смъртта си през 1807 г. Затова в края на ХVІІІ-ти век султан Селим III предприема с войската си три похода срещу Видин и на два пъти безуспешно обсажда града. Пазвантоглу успява да спечели три блестящи победи срещу султанската армия...
Сега джамията, построена от Осман Пазвантоглу, се намира в крайдунавския парк, точно срещу Митрополския комплекс в Стария град. Масивната й сграда създава впечатление за двуетажност, въпреки че е само с един етаж. Преддверието е оформено като открита галерия. Молитвеният салон е голям, красив, с изписани фризове и ниши, и е украсен с летвен таван, на който има голяма дърворезбована розета. Има и балкон, предназначен за жените, разбира се.
Джамията може да бъде разгледана свободно от всеки и дори снимана отвътре. В нея работи човек, който може да разкаже историята ѝ, да обясни вътрешните ѝ елементи, да преведе надписите по стените, да покаже библиотеката... Когато Осман построил джамията, в ансамбъла от сгради е имало още медресѐ (училище) и завиѐ (малка мюсюлманска религиозна обител). Но времето е неумолимо понякога. Днес до джамията е останала само допълнителната сграда на библиотеката, чийто купол също завършва с пика, а не с полумесец. Библиотеката е каменна, квадратна постройка и малко прилича на теке. Над входа й е вграден надпис: “Аз, Осман Пазвантоглу, построявам тази библиотека, която съдържа разни скъпоценни книги, от тях посетителят да извлича знания и да благославя покойната ми майка”. Вътре са били съхранявани редки османски ръкописи и старопечатни книги, които днес се пазят в Ориенталския отдел на Националната библиотека „Св.св. Кирил и Методий” в София.

Няма коментари:

Публикуване на коментар