„При всеки поглед нови красоти, тук весели долини, там планини гиганти, земята пълна с цвете, небето със брилянти, Отечество любезно, как хубаво си ти!... Ти рай си, да; но кой те тебе оценява? Не те познават даже децата ти сами и твойто име свято не рядко ги срами!...Ох, аз ще те обриша от калта и в твоя чистий блясък ще те покажа, и с удара на твойта красота аз хулниците твои ще накажа...” Иван Вазов

Да се изгубиш във вълшебството на Крушуна

Бях там. Снимах. И още не вярвам, че това място съществува в България. Че очите могат да са така препълнени. Че душата ти иска да полети. Че ти иде да се разтвориш и да станеш част и от бигора, и от маарата, и от тази чудна синьо-зелена-млечна вода. Така се изгубих във вълшебството на Крушуна. И нито искам да се търся, нито да се намирам...

Няма коментари:

Публикуване на коментар