Wallpapers: Три прекрасни водопада в България

Снимка Стоян Радулов / Photo by Stoyan Radulov

Тайните на съкровището от могилата „Мрамор” край Панагюрище

Тук е открито погребението 

на тракийски вожд с богати дарове

Обща снимка на находките (вляво) и Фалера 3 (на снимката вдясно)

Макар и встрани от големите пътища в древността и Средновековието, Панагюрският край изминава свой ранен исторически път на развитие. В околностите на града се намират редица археологически паметници - следи от древното минало. Десетки надгробни могили свидетелстват за тракийските племена, живели някога по тези земи. В една от тях - могилата "Мрамор" е разкрито погребение на тракийски вожд с богати гробни дарове от епохата на елинизма - IV-III в.пр.Хр. Недалеч от „Мрамор”, в местността Мерул е открито и световно известното Панагюрско златно съкровище.
Откритието на „Мрамор” през 1903 година е случайно. Намерени са сребърни апликации, чийто произход и предназначение са дискусионни. Гарнитурите са делят на две части: едните за щит, а другите за конска амуниция. Датирани са от VІІ до ІV век преди Христа. Тези за щита са изработени от сребро. В центъра им е стояла голяма продълговата апликация с височина 32 см, украсена с човешки и животински фигури, изобразени наивно. И апликациите от гарнитурата за конска амуниция също са от сребро и са датирани към V век преди Христа. Те са десет: две кръгли големи с диаметър 5,5 сантиметра и осем четвъртити плочки. Видът на четвъртитите и досега не позволява със сигурност да се определи какво точно представляват - апликации за конска амуниция или фалери за щит или броня.

Но да разгледаме сребърните апликации подробно.

Фалера 1

Едната фалера е кръгла с умбо в центъра. Украсена е с животни, разположени в кръг около умбото. Като стил телата са предадени обобщено с опростени обеми. Основното средство е линията, която описва формата. Това са характерни стилови черти на торевтиката в Тракия. Митологичен сюжет представлява характерна сцена от типа космограма чрез зооморфен код. Tрите зооморфни образа - лъв, глиган и хищна птица се срещат при "световната со”/"дървото на живота", обозначено чрез палмета. Зооморфно е предадена вертикалната и елемнтната структура на космоса, тъй като глиганът кодира долната зона/водата, лъвът - средната/огъня и птицата - горната/въздуха. В тракийската иконография подобни образи се срещат често. Най-близка иконографска аналогия е другата апликация от „Мрамор” моглиа, както и еблемите в тракийските шлемове и гобелета. Производството е местно.

Фалера 2

И втората фалера е кръгла с умбо в центъра. При нея животни са разположени в кръг около умбото. И тук митологичният сюжет е като космограма чрез зооморфен код.

Третата фалера е кръгла, но вече е апликация за конска амуниция. Полето е оградено с три пластични ивици (На снимката най-горе). В центъра е сцената на борба на млад мъж с лъв. Формите и пропорциите на фигурите на животните и човека издават ръката на опитен гръцки майстор от ранноелинистическата епоха. Борбата е представена с голямо напрежение, което се отразява и върху състоянието на мускулите. Според сюжета в централната сцена трябва да видим борбата на Херакъл с немейския лъв. Гръцкият герой е представен по обичайния начин: той е гол и само задушава с голи ръце животното. Под сцената с точки е набелязан теренът. Битката с чудовището или хищникът отговаря на ценностното изпитание на героя и е основна тема в царската идеология на траките.
Като предметна форма и сюжет най-близки аналогии фалерата намира в две кръгли апликации от с. Долна Козница и от "Колекция Братя Бобокови", както и във фалерите от Бабина могила (Украйна). Произходът на сцената трябва да търсим в иконографията на гръцки монети и геми от V-ІVв.пр.Хр. Но производството й също е местно.

Апликация с лика на Аполон

В съкровището от Мрамор има и правоъгълна апликация с лика на бог Аполон – голобрадата мъжка глава, изобразена фронтално. Образът е изпълнена в духа на гръцките художествени норми: чертите отговарят на естетическия идеал и са предадни с вярност към природната форма. Тук Аполон е увенчан с лавров венец. Той е сред царските божества на траките. Котис І се представя като син (може би мистериален) на бога. Възможно е Аполон да е бил отъждествяван с Хелиос – в един от митовете се говори, че Орфей се изкачвал всяка сутрин на върха на планината Пангей, за да посрещне слънцето, което той пръв започнал да нарича Аполон. В тракийската иконография образът на бога се среща във фиали от Рогозен, както и върху дясната врата на гробницата от могилата  „Голяма Косматка”. Производството е  гръцко.

Начелникът във вид на двойна брадва - лабрес

Начелникът е с плоска основа във вид на двойна брадва, заобиколено от ивица перли. Принадлежи към местния тракийския стил. Фигурата на героя е изпълнена чрез отбелязване на контура, детайлите с дребни перли, а на лъва е изпълнена в духа на тракийския животински стил. Има влияние от традициите на иранското изкуство от VІІ-ІV в.пр.Хр. Фигурата на героя е изобразена в ход наляво, докато сирената е обърната надясно. Двата персонажа са разположени симетрично от двете страни на централната розета. Митологичният сюжет представлява Херакъл, който е различим по тоягата, която носи в ръка. Той е представен след победата над лъва, който го следва, вероятно завързан. За разлика от героическата голота, както обикновено той се представя в гръцкото изкуство, тук той е свръхоблечен, тъй като дрехата е основен материален знак за социален престиж. Затова дори и сирената е облечена. Сирената може би се възприема в качеството на Муза, възпяваща подвизите на героя, тъй като е с лира в ръка.
Като предметна форма начелникът принадлежи към най-разпространените апликации от този тип в Тракия (най-близките паралели са находките от „Хомина” могила, Розовец, Симеоновград, Старосел – „Пейчова” могила). Образите на Херакъл и сирена са широко известни в тракийската иконография.

Впрочем, находките от Мрамор могила край Панагюрище кореспондират пряко и с подобни предмети от съкровищата край Летница и Луковит, както и с някои находки от Чаталка.
Разкритията на могилата „Мрамор” за пореден път доказват, че върховните жреци на скалните светилища при траките са били тракийските царе – обожествявани още приживе.  Било е естествено да се погребват всред олтарите-жертвеници. Приближените им изсичали в скалата гробници с куполовидна форма. Елипсовидният отвор затваряли с каменна плоча. Затрупвали строежа с пръст. По този начин връзката между земното и отвъдното се материализирала.

Текст Стоян Радулов, снимки от Институт за изследване на изкуствата при БАН
_____________________
Използвана литература:  
Филов, Б. 1919. Паметници на тракийското изкуство; Маразов, И. 1992. Мит, ритуал и изкуство у траките. София. УИ "Св.Кл. Охридски"; Венедиков, И., Т. Герасимов. 1973. Тракийското изкуство. София. Български художник: № 310; Маразов, И. 1994. Митология на траките. София.