Как са се подготвяли панагюци за Априлската епопея през 1876-та

За Панагюрище и въстанието

Из експозицията на Историческия музей в Панагюрище, посветена на Априлци, още на www.museumpan.com

От Стоян Радулов
___________________
Панагюрище става център на ІV Революционен окръг (Пловдивски), след като през септември 1875 г. въстанието срещу властта на Османската империя, избухнало в България, е потушено „без никакви резултати”, както пише Никола Обретенов, и след оттеглянето на Христо Ботев. Тогава революционерите решават да се „използва общото въодушевление на народа и да се предизвика по-голямо въстание”.
Гюргевският Революционен комитет, в чийто заседания участват Георги Бенковски, Панайот Волов и Георги Икономов, разделя страната на четири такива окръга.
„Панагюрци са едни от най-здравите стълбове на общото дело”, пише първият историк на Априлското въстание Димитър Страшимиров. Дори векилите (старейшини) на града са членове на революционния комитет. На 7 февруари 1876 г.  комитетът,  създаден от Левски, се възражда и попълва с нови членове. За председател е избран Павел Бобеков, който по-късно става председател и на Привременното правителство.

Стоил Финджеков и Атанас Узунов с един от топовете

Във Финджековите дюкяни при подготовката на въстанието е работилницата на черешовата артилерия – правят се черешовите топчета. Дюкяните са и средище на революционните дейци от Долна махала през април 1876.
При Никола Бимбашов пък се коват ножове, ками и саби. С пари от по-заможните панагюрци се купуват пушки, пищови, барут. Търговците доставят провизии. И никой не иска пари, по думите на ковчежника Симеон Хаджикирилов – само разписка. Въстаническите униформи се шият в работилницата на Деян Белишки. Иванчо Зографина рисува 12 знамена за четите...

Как днес къщата на Черешовата артилерия в Панагюрище тъне в разруха, заради неуредена собственост, четете тук.

Павел Бобеков - председател на Комитета в Панагюрище, а после и глава на Привременното правителство

 "Лудите" панагюрски глави подготвяли въстанието отдалеч и сериозно

В своите спомени Петър Карапетров - Черновежд, и Найден Стоянов Дринов съобщават, че бунтовният кипеж обхванал Панагюрище още далеч преди идването на Бенковски и Волов. „Тук трябва да се каже – съобщава Черновежд, - че и преди да захванат да се явяват в Панагюрище гореказаните двама подбудители за въстание, мнозина по-разбрани млади панагюрци се сношаваха с бунтовните главатаре на кроените и не станали по предишни въстания в другите места низ България. Освен това тука свободно, без никакво предпазване, без никакъв страх, всякой явно си четеше всякакви бунтовнишки книги и вестници. Особено в читалището, в което когато се събираха мнозина хора, един четеше и разказваше, а другите слушаха“.
Но безспорно идването на апостолите канализира работата и дава нов тласък. 
Ето как Захари Стоянов описва в глава IX на своите "Записки по българските въстания" приготовлението за бунта срещу Османското робство в Панагюрище:

"Въстаниците в Панагюрище бяха организирани по следующия начин: Бобеков – хилядник; Ив. Ворчо, Крайчо Самоходов, Стоян Пъков, Рад Клисарят, Илия Илиев, Никола х. Георгиев, Кръстю Томов, Стоян Тропчев, Павел Симеонов и Рад Джунов – стотници. Тия последните имаха всеки по десят души свои десятници, а останалите бяха прости ратници. Тая същата организация съществуваше и по селата в IV окръг. Всеки стотник и десятник беше длъжен да изважда на обучение, когато му прилепне и когато намери за добре, своите подчинени другари и приятели. Тия обучения ставаха повечето нощно време, както имах вече случай да запозная читателите с техния лагер, когато отивахме на с. Баня.
Приготовлението на панагюрските въстаници обаче не се ограничаваше само между апостолите, комисията, стотниците и пр. То бе общо измежду всичките, не само между достойните да носят шишинета, но и в средата на килавите бабички. Всеки вършеше онова, което му идеше отръки. Буйните натури се държаха най-много от любимото шишине, ножа и пищовите; младите моми и булки тъчаха навуща, предяха черни върви, някои от тях правеха даже фишеци и лееха куршуми; старите баби месеха и печеха сухари, с една реч – деятелност кипеше навсякъде. Ботушарският еснаф отдавна бе престанал да работи кундури с високи токове, мода по него време, и широки като дикани турски калеври. Майсторите съзаклятници, заедно с чирачетата и калфите, приготовляваха чанти, цървули, паласки и други бунтовнически принадлежности. Освен многобройните поръчки те работеха и готово, резерва за нуждающите се бедни братя. Та кой еснаф не работеше за бъдещото движение? Аз утвърждавам, че в Панагюрище, като изключим Даут онбаши, всички останали, богати и сиромаси, стари и млади, знаеха, ако не навярно, то по слух поне, че в селото има апостоли и съществува комитет. Даже и кръстеният турчин, именуем Сараф Чира, от шпионството на когото се бояха всички честни работници, беше говорил пред едного от съзаклятниците: “Не в добър път са тръгнали нашите панагюрци, па да видим где ще да му излезе краят.”

На снимката горе в дясно са показани членовете на Привременното правителство: Павел Бобеков - председател, Найден Дринов (брат на Марин Дринов), Симеон Хаджикирилов, Филип Щърбанов, Петър Щърбанов, Искрьо Мачев, Захари Койчев, Тодор Влайков, Марин Шишков-Юруков, Кръстьо Гешанов, Иван Джуджев, Петко Мачев.

Централната фигура от Мемориален комплекс "Априлци" на Маньово бърдо и изглед към Панагюрище

LOVE.PANAGYURISTE

This page is to promote the town Panagiurishte in Bulgaria, Europe. It is a town with a rich and ancient history, unique culture and hospitable people. See it and love it. 

__________________________________ 

Както знаете, логото LOVE.PANAGYURISHTE е върху всички кадри, защото те са част и от проекта LOVE.PANAGYURISHTE / СТРАНИЦА ЗА ПАНАГЮРИЩЕ, който се развива във Фейсбук и цели да популяризира сред неговите потребители чрез споделяне на изображения историята на Панагюрище, културата му, туристическите възможности, интересните места и хора с техните истории, забележителностите, различните събития и активности, които се случват в града и пр.

Издирването и подборът на снимките, колажирането им, текстовете, и целият проект
LOVE.PANAGYURISHTE са мое дело. На ползу роду - както се казва - засега. (От автора.)